Skip to main content

№ 94КК-250 от 07.01.2010 г. - ОТНОСНО: Правото да установи сумирано отчитане на работното време принадлежи на работодателя. В практиката е прието работодателите да издават заповед, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време и се определя пе


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 94КК-250 от 07.01.2010 г. - ОТНОСНО: Правото да установи сумирано отчитане на работното време принадлежи на работодателя. В практиката е прието работодателите да издават заповед, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време и се определя периодът на отчитане. Начинът на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не е задължителен елемент от трудовия договор. В трудовия договор задължително се посочва продължителността на работния ден или седмица

  ОТНОСНО: Правото да установи сумирано отчитане на работното време принадлежи на работодателя. В практиката е прието работодателите да издават заповед, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време и се определя периодът на отчитане. Начинът на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не е задължителен елемент от трудовия договор. В трудовия договор задължително се посочва продължителността на работния ден или седмица

Установените в чл. 142 от Кодекса на труда (КТ) форми на отчитане на работното време са две: подневно - в работни дни (ал. 1), и сумирано изчисляване на работното време (ал. 2).

Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ).

Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.

При установено по реда на чл. 142, ал. 2 КТ сумирано изчисляване на работното време работодателят отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Нормата работно време се определя, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната продължителност на работното време, установена за работното място. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд. Превръщането на нощните часове в дневни се извършва съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). При нормална дневна продължителност на работното време 8 часа и нормална нощна продължителност 7 часа коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 8/7, или 1,143. Спрямо нощните часове се прилага и чл. 8 НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби (чл. 8 и чл. 9, ал. 2) се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ (с увеличение не по-малко от 50 на сто) в края на отчетния период именно поради възможността балансът на работното време и свободното време да се спазва средно

за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Поради това е възможно през отделен месец продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през друг месец да е по-малка, но в края на периода нормата работно време да не се превишава. Когато нормата работно време не е превишена, то не е налице извънреден труд, поради което чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага.

Правото да установи сумирано отчитане на работното време принадлежи на работодателя. В практиката е прието работодателите да издават заповед съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време и се определя периодът на отчитане. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ в трудовия договор задължително са посочва продължителността на работния ден или седмица. Начинът на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не е задължителен елемент от трудовия договор. Когато в трудовия договор на работника или служителя е посочено „пълен работен ден", това означава, че уговорената продължителност на работния ден е 8 часа, но това само по себе си не означава, че формата на отчитане на работното време задължително е подневна. Няма пречка при сключване на трудов договор работодателят да е прилагал подневното отчитане, а впоследствие да въведе сумирано изчисляване на работното време на основание чл. 142, ал. 2 КТ.

Ако работникът/служителят счита, че при въвеждане на сумираното изчисляване на работното време (работа по график) работодателят не спазва изискванията на Кодекса на труда, той има право да сигнализира Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. Контролните органи имат право да извършват проверки на място и съобразно конкретно установените обстоятелства да преценяват дали работодателят нарушава разпоредбите на трудовото законодателство.

Министър: (п)

(не се чете)