Skip to main content

№ 3-1920 от 01.07.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставка на автомобили съгласно разпоредбите на ЗДДС


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 3-1920 от 01.07.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставка на автомобили съгласно разпоредбите на ЗДДС

  ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставка на автомобили съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Според изложеното в запитването дружеството осъществява продажби на фабрично нови автомобили на чужди фирми на територията на Република България, след което тези фирми извършват износа от България в посока страни от ЕС. Автомобилите се закупуват от „Д” ЕООД от официалния вносител за България с всички документи, удостоверяващи, че са фабрично нови.

Предвид изложеното са поставени следните въпроси:

1. С каква ставка следва да се обложат тези доставки и съгласно кой текст от ЗДДС и ППЗДДС да стане това?

2. Авансовите плащания по кой текст от ЗДДС и ППЗДДС се облагат и с каква ставка?

3. Какви документи са необходими за осчетоводяване на доставката?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн., ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 6 от 22.01.2010 г.) изразяваме следното становище:

На основание разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка на стока е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

За да се определи данъчното третиране на доставките на нови автомобили, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.

Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. В ал. 2 на чл. 17 от закона е указано, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че клиентите на дружеството извършват последваща доставка с направление ЕС, считаме, че в настоящия случай за определяне мястото на изпълнение на доставката приложение ще намери разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. Предвид цитираната разпоредба мястото на изпълнение на доставката на автомобили е на територията на Република България и същата е облагаема по смисъла на чл. 12 от закона. На основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ставката на данъка в случая е 20 на сто и за дружеството като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда и в сроковете, предвидени в закона.

На основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от закона на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от същия закон, съгласно която, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането) с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона.

По отношение на издадената фактура във връзка с доставката следва да са спазени изискванията на чл. 114 от ЗДДС, като разпоредбата определя задължителните реквизити, които следва да съдържат фактурите, издавани от задължените лица. Освен това нормата на чл. 78 от ППЗДДС съдържа допълнителни изисквания относно фактурите, издавани от регистрираните по закона лица (с изключение на тези, регистрирани по чл. 97а, чл. 99, чл. 100, ал. 2 и чл. 152 от закона).

С оглед пълнота на изложението е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, съгласно която собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

 

Директор на Дирекция „ОУИ” – Велико Търново: (п)

(не се чете)